„Игрите на глада“ – Книгата

След като изгледах двата филма от поредицата, реших да прочета и трилогията от Сюзан Колинс. Е, това е мнението ми за първата книга, като трябва да уточня, че я прочетох в оригинал на английски език. Естествено, основата за сравнение, която използвам, е първият филм.

„Игрите на глада“ е забележителна книга, която разказва за жестокото състезание през погледа и с думите на 16-годишно момиче. Томчето е разказано изцяло от името на Катнис Евърдийн, проследявайки само нейните мисли, чувства и преживявания, но за сметка на това в дълбочина. Образът й е много по-развит и противоречив в книгата, отколкото във филма, така че книгата може да даде много на читателя, дори и той първо да е гледал екранизацията.

Основната разлика е в мнителния характер на Катнис. От интервютата преди началото на Игрите до самия край на книгата Катнис е убедена, че Пийта е хитър актьор, който умее да се възползва от романтичната наивност на евентуални спонсори. Тя претегля всеки негов мил жест и е не може да проумее защо привързаността му към нея изглежда съвсем истинска. Самата Катнис се страхува да се сближи с него – това би било проява на слабост, от която Пийта несъмнено би се възползвал на арената. Всъщност, Катнис приема правилата на Игрите за извратена даденост, която не може да промени. Може да контролира единствено собствените си действия с надеждата, че ще оцелее. През главата й не минават революционни или жертвоготовни мисли. За нея всички останали участници са врагове, способни да й забият нож в гърба в първия удобен момент. Катнис се привързва единствено към Ру, най-вече защото малкото момиче й напомня за собствената й сестра. Въпреки това Катнис усилено се бори да раздели образите на Ру и Прим в ума си и горещо се моли да не се окаже, че тя и Ру са последните оцелели. Защото победителят може да е само един.

Тук идва и най-голямата разлика между филма и книгата. Краят на Игрите във филма оставя впечатлението, че Катнис или е наистина влюбена в Пийта, или иска да се противопостави на Капитола, когато предлага на Пийта да изядат отровните горски плодове. В книгата това е премислен блъф. Катнис добре преценява нуждата на Капитола да излъчи победител, както и непоносимата омраза, с която Окръг 12 ще я посрещне, ако тя се завърне сама. И за щастие, блъфът сработва.

Книгата, разбира се, предлага много допълнителни сцени. Игрите са много по-дълги, отколкото изглеждат във филма, и дните без битки минават в тежка борба за оцеляване. Книгата изяснява и детайли от филма като: разпределението на имената на децата в жребия; защо Пийта е особено добър в камуфлажа; откъде са се появили сойките-присмехулки; какво означава жестът на Катнис при смъртта на Ру; защо Катнис си спомня с радост, че Пийта й е хвърлил хляб в локва преди години; какви са взаимоотношенията между Гейл и Катнис.

Финалът на книгата също е различен. Филмът пропуска факта, че Пийта губи част от единия си крак заради травмите от арената, и си тръгва към дома с протеза. Освен това в книгата Катнис ясно показва на Пийта, че макар да са приятели, любовта й към него в Игрите е била просто стратегически ход.

Книгата е много добре написана и повдига дълбоки въпроси чрез измисления Панем. Една завладяваща антиутопия, която поднася теми, подобни на тези в „1984“ от Дж. Оруел, но по напълно разбираем за тийнейджърите начин. И успява да задържи напрежението до самия край, тъй като е написана в сегашно време. Всичко се случва в момента и читателят не знае дали героинята ще оцелее. Това не е роман, в който героят разказва за миналото си от дистанцията на времето. В „Игрите на глада“ читателят преживява всичко едновременно с Катнис, която сякаш може всеки момент да спре да разказва и някой друг да довърши историята със своята жестока победа.

Напълно естествено е, че „Игрите на глада“ са литературен феномен в САЩ, особено сред по-младите читатели. Затова и те трепетно очакваха екранизацията на трилогията. В България по-скоро филмите ще отведат зрителите към книгите, които не бяха особено популярни доскоро. Но така или иначе резултатът ще си струва – Сюзан Колинс е много добър автор, който в никакъв случай не бива да бъде пренебрегван от четящите хора, независимо от възрастта им.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.